В научните среди се шегуват, че има три типа таланти – едните ги признават приживе, вторите – след смъртта им, а третите – никога. Понякога добавят, че никой не е пророк в собствения си град. Проф. Евгени Дюкенджиев оптимистично опроверга подобни твърдения, особено последното – месеци преди 70г. юбилей получи награда за принос към общината заради делата си през годината. Може би най-скъпият в живота му ПРИЗ, диамантът в короната от титли и звания – кандидат на техническите науки по биомеханика (БАН, България), доктор на техническите науки по биомеханика (СССР), Лауреат на ООН – Женева Световна организация за интелектуална собственост WIPP (Златен медал за създаване на биороботи). Друга международна организация – на протезистите и ортезистите (ISPO) му връчи в Хонконг „Кристален глобус” за изработване и клинично внедряване на метод за обследване на опорно-двигателния апарат по отпечатъците на ходилата и бионични стелки.
Най-авторитетните световни научни организации – Академия за технологични науки – Русия и Американската асоциация за наука и технологии го избраха за чуждестранен член, като основател на бионичната абилитация на деца с церебралната парализа, включително по време на изкуствено предизвикан дневен сън. Революционна теория на XXI век, в корен изменяща методите на класическата рехабилитация за ДЦП и гръбначно-мозъчни заболявания и травми при помощта на външна енергия и реципрочни комплекси за императивни локомоции.
През 70те години на миналия век се полагат основите на биониката и студентът Евгени прави първите си крачки в един нов свят – завършва машинно инженерство, приложна математика във ВМЕИ „Ленин” и специализира биология в СУ „Климент Охридски”. Участва в кръжока по биофизика с ръководител доц. Симо Тодоров и кръжока по теория на механизмите и машините с ръководител проф. М. Константинов. На 22 г. излиза първата му научна публикация в БАН. Той и днеска все още е единственият дипломиран бионик у нас.
Като млад специалист е разпределен в Базата за техническо развитие в гр. Дебелец. По-късно е изтеглен на работа в Института по тежко машиностроене към Националния обект Радомир – Перник. Активно ръководи градския център по ТНТМ и организира средношколски кръжок по бионика към окръжната станция на младите техници. В тези години инж. Евгени Дюкенджиев създава първите български биоуправляеми протези на ръката. В завода за феромагнити проектира и с екип внедрява първият български промишлен робот „РА – I”, продължавайки да публикува научни статии и изобретения.
Зам. Председателят на БАН акад. Георги Бранков го поканва на работа в Института по механика и биомеханика, секция по роботика на проф. Михаил Константинов и на 1 април 1980г. след успешен конкурс е назначен за научен сътрудник. Месец по-късно защитава като аспирант на свободна подготовка кандидатска дисертация по биомеханика.
Под ръководството на акад. Г. Бранков и проф. М. Константинов създава „букет” от фантастични разработки – крачещ зооморфен робот, биоуправляеми двуръки антропоморфни роботи „РА – II”, нови модели на биопротези, пасивни и активни екзоскелетони. БАН сътрудничи с отбранителната промишленост разработвайки съвременни методи, преди конструкции. Е. Дюкенджиев с екипа си създава и внедрява в ДСО „Металхим” Гъвкава Автоматизирана Производствена Система (ГАПС) за сглобяване на взриватели. В БАН се провеждат курсове за квалификация на специалистите в тази нова област. Издават се учебници и ръководства.
На 11 декември 1984г. е назначен за директор на Проблемно-отраслова научноизследователска лаборатория „Бионика”, създадена по неговата инициатива и с решението на ЦК на БКП, която с персонал почти 100 човека продължава да развива високи технологии и научни изработки в областта на подводна роботика, бионика на човека и др.. В тези години получава множество научни признания, награди, отличия и т.н.
Може би горепосочените периоди на развитието на биониката в България и Е. Дюкенджиев са пренаситени информационно, но животът на юбиляра е ярък пример за подражание и обясняват защо българите и държавата ни са оцелели векове. Воля, морал, силен дух и служене на хората, обществото, чистите и свети идеи са в основата на този генетичен код.
На 10 март 1986г. Евгени Дюкенджиев и неговите професори и академика са арестувани от Държавната сигурност по обвинение за шпионаж, безстопанственост и т.н. След побългаряването на турците, серия процеси срещу промишлени ръководители дойде ред на вузовете и БАН като виновни за кризата на социализма у нас. 20-годишни процеси (с присъда – невиновни) срещу групата от БАН. Е. Дюкенджиев почти година търка наровете на Софийски централен затвор, умират един след друг професорите му, става международен скандал. Баща му умира, майка му получава инсулт, жена му се развежда. Пускат го под парична гаранция със забрана за заемане на длъжност и работа, безкрайни процеси на всички съдебни инстанции. Едва го устройват на работа в завода за мотокари „Средец” в т.н. цех „Ширпотреб”, където изработва гробищни пейки, гаражни врати, кафеварки и т.н. Денем ходи на съдебни заседания, вечер и нощем работи и твори. От бракувани части на мотокари създава фантастични машини – мотокар „Бионика” с гъвкав изпълнителен орган, 6 – крака машина с антопоморфен работен орган, 20 броя биопротези за ръка. Машините му обикалят техническите панаири в Москва, Лайпциг, Пловдив. Случайната среща с възхитен от мотокарите „Бионика” Тодор Живков спасяват инж. Евгени Дюкенджиев от поредно вкарване в затвора.
Горбачов, „перестройка”, смяна на системата. Разработките на подсъдимия Е. Дюкенджиев заинтересуват Москва и не след дълго с помощта на Ж. Желев му е разрешено да защити докторската дисертация в СССР – Москва и Рига на 23май 1991г. Явява се успешно на конкурс и от 01.09.1991г. е назначен като държавен професор по бионика и протезиране в Рижкия технически университет. За четвърт век проф. Евгени Дюкенджиев ръководи катедра, институт по бионика, декан, център за обучение на инвалиди и т.н. Получава множество награди, признания и т.н., протезира инвалиди.
Мечтите се сбъдват след безкраен труд и любов към професията. Проф. Е. Дюкенджиев в Латвия организира и успешно реализира единствената в света образователна програма по бионика и протезиране – бакалавър, инженер, магистър, доктор. Дипломира повече от 72 специалисти, които днес са в основата на протезирането и ортезирането. Създава нови науки, методи, реципрочни комплекси, биопротези за ръце, компютърни протези за крака и т.н. Открива 2000г. Лаборатория за атипично протезиране в Рига.
След почти четвърт век, през 2013 година проф. Евгени Дюкенджиев с дъщеря си се прибира в България и в Г. Оряховица открива Лаборатория за атипично протезиране. След няколко години пристига и съпругата му. Основава Българска асоциация на протезистите, ортезистите и ортопедистите, провежда квалификационни курсове. Помага на пациенти от България, Европа, Америка.
За нашия колега и любим проф. Евгени Дюкенджиев имаме пожелание за дълъг творчески живот, за да помага на хората с увреждания и реализира средно или висше образование по ортопедична техника!
Българска
асоциация на протезистите
ортезистите и ортопедистите