Детска церебрална парализа. Абилитация

Детска церебрална парализа. Абилитация

Бионичната абилитация дава шанс на пациентите, тъй като ДЦП е диагноза, а не присъда.

За начало е необходимо терминологично уточнение. Популярният термин „рехабилитация“ означава възстановяване на загубени функции вследствие на травми или гръбначно-мозъчни заболявания. При ДЦП въобще не може да се приложат подобни методики за лечение, тъй като при детето в детска възраст не са сформирани гностико-праксически и речеви функции и най-главното – нормален двигателен стереотип и рефлекторна моторика.

Бионичната абилитация решава тези проблеми в режим на отрицателна работа и автоматизирани комплекси в домашна обстановка без асистент, а само с родител, включително и в режим на предизвикан дневен сън. Прилага се на трите етапа на детството: от 0-3 години (първо детство), 3-7 години (предучилищен или второ детство) и 7-12 години начално-училищен (трето детство). За съжаление след детството, през юношеският период настъпват хормонални изменения и „втвърдяване“ на опорно-двигателния и манипулационен апарат и абилитацията не дава необходимите резултати.

„Церебрални параличи“ е обобщаващ термин, интегриращ група от клинични синдроми, възникнали вследствие на недоразвитие на главния мозък, патологии на различните етапи на онтогенезата, водещи до неподдържане на нормална поза поради нарушени връзки с вестибуларния апарат и действие на вестибуларния рефлекс, невъзможност за целенасочени движения и информационен обмен с околната среда. В частност ДЦП е предизвикано поражение на главния мозък вследствие основно на недостатък на кислород при раждане; алкохол; вирусни инфекции; наркотици и др. по време на бременността; резус-несъвмвстимост и други. Съгласно международната класификация GMFCS съществуват  пет степени на ДЦП – 5-та е най-тежка (напълно обездвижване и отсъствие на комуникативност), а 1-ва степен е най леката (детето е самодостатъчно, ходи, комуникатира и т.н.)

Факт е, че ДЦП е неизлечима и не подлежи на рехабилитация. Бионичната абилитация рязко намалява патологиите, довеждайки след много годишна работа детето до 1-ва степен, което по принцип му дава шансове за социална адаптация и не сложна производствена дейност, независимост от здравен асистент.

Бионичната абилитация моделира и реализира еволюцията на човешките локомоции (пространствени целенасочени движения и комуникативност) – плавателни движения, пълзене по корем, ходене на 4 крака и двуного ходене в режим на отрицателна работа. Първите успешни експерименти са реализирани от USA d-r  Glenn Doman, описани подробно в книгата му „WHAT TO DO ABOUT YOUR BRAIN – INJURED CHILD“ (2005). За съжаление методът достига прага на резултатност по две причини:

(1) икономическа – за клинична реализация е необходимо 3-ма специалисти да „пълзят“ детето в продължение на дълъг период в клинична обстановка.

(2) биомеханична – недостиг на локомационни енергии за двигателните и управляващи структури на пациента в процеса на растежа.

LV prof. Evgueni Dukendjiev отстранява тези препятствия с разработването на метод за компенсация с външна енергия на дефицита на мускулна и управляваща активност(Patent N: LV13839, Riga 2008) и пълна гама от спомагателни автоматизирани технически средства. Достига роботизирано пълзене, ходене на 4 крака и двуного ходене. Освен това са оформени теоретичните и практически основи на бионичната абилитация, изложени в монографията „БИОНИКА В АБИЛИТАЦИИ ДЦП и СМЗ. Роботизированные реципрокные комплексы: (Издателство  Рижского технического университета, Рига 2013).

Какво е необходимо да знаят родителите? След консултации с невролози, ортопеди, биомеханици и др. се съставя план за бионична абилитация. В него се включват както придружаващи класическите методи на водолечение, кинезотерапия, ерготерапия и линеен график за императивни локомоции. Специално трябва да се подчертае, че работата с детето изисква многочасови, ежедневни, седмични сеанси в продължение на месеци и години.

За реализиране на най-сложния етап на бионична абилитация се използва автоматизиран комплекс, включващ функционална ортезна система, електрическа пътечка с реципрочен механизъм и телферно окачване за дозиране на гравитационното натоварване на детето.

Абилитацията се провежда в комбиниран режим – статичен и динамичен.Нощем детето спи във фиксиращ корсет за туловището и фиксиращи ортези за долните крайници.Денем пациента използва функционалната ортезна система за ходене с асистент или автоматизиран комплекс за императивно ходене. Строго се контролира режима на хранене (консултации с диетолог).

От началото на 2018г. в България вече успешно е реализирана бионична абилитация – двуного ходене с няколко пациента. На Фотография 1 е дадена функционална ортезна система на 9 г. дете, а на Фотография 2 автоматизиран комплекс за двуного ходене. Детето вече ходи самостоятелно, учи се със своите връстници, участва в олимпиади.Родителите му продължават използването на класически рехабилитационни методики за поддържане на тялото в процеса на израстване.

Етапи

Боян

Боян 2 Боян 3
Боян 4 Боян 5
Боян 1

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *